100 години от рождението на Вутимски

 

IMG_20190830_175031На 30-ти август 2019г. от 17:30ч. в залата на НЧ „Градище 1907“ тържествено бяха отбелязани 100 години от рождението на Александър Вутимски и церемонията по връчването на литературната награда на името на родения в Своге и рано починал изключителен поет. Церемонията бе открита от дамите от хор “Сезони” с ръководител Юлия Дикова и децата от детска градина “Александър Вутимски”, които рецитираха стихотворения на обичания, свогенски поет. Представител на общинското ръководство бе г-жа  Нина Копринджийска- заместник- кмет, която поздрави присъстващите от името на кмета г-н Емил Иванов. Участници в събитието бяха също Благовеста Касабова, Емилия Казакова, Боян Ангелов, Димитър Христов, Петър Велчев, децата от Детска градина “Александър Вутимски” и техните родители и учители, роднини на Александър Вутимски, членове на ЛК “Александър Вутимски”  от ПГ “Велизар Пеев” с ръководител Юлия Геловска, членове на ХТК “Полет “, граждани.  

На 30.08.2019г/ се навършват 100 години от рождението на Александър Вутимски и за шести път беше връчена литературната награда на негово име. Наградата е учредена през 2006 година от Община Своге и Съюза на българските писатели. От отличените творци бе нашият съгражданин Никола Николов. Автор на повече от 15 книги с поезия и проза- белетрист, журналист, виден обществен деец. Негови творби са превеждани на руски, чешки,полски, немски и монголски езици.  За община Своге  е допринесъл твърде много, поради което е и удостоен със званието „Почетен гражданин”.  Той има основна роля в това да бъде учреден конкурсът, посветен на Александър Вутимски. Активно участва и в организацията му.

Литературната наградата на името на прочутия поет бе връчена от г-жа Копринджийска. Тазгодишният лауреат е г-н Петър Велчев.

Вутимски е от Вражалския род в Лакатник, който е с повече от 200 годишна история.  Родът има своите педагози, музиканти, инженери и талантливия поет.  Коца Вутов, бащата на поета е имал 6 деца. В началото семейството живее в Лакатник, но по-късно се преместват в Своге, където и се ражда Александър. До 10 годишна възраст, Вутимски  живее в Своге, и останал кръгъл сирак, тъй като близките му умират от  туберкулоза   се премества  да живее в София. Завършва първа софийска мъжка гимназия. От 1938г. следва класическа филология в Софийския университет, но и той заболява от туберкулоза и след една година прекъсва обучението си. Лекува се безрезултатно в различни санаториуми в страната, а от пролетта на 1941г. – в санаториума на Сурдулица, където завършва жизнения му път. Емил Пешев е написал книга за този род със заглавие „Родът Вражалете от Лакатник”. 

За краткият си житейски път (24г.), Вутимски  създава и ни завещава трогателно творчество пропито от несгодите, които го съпътстват от детството, до ранната  му смърт.

Част от творчеството си Вутимски е посветил на своя роден край, това са стихотворенията : „ Детство”, „ Стари вечери”, „ Есен”, „ Старата черква”, „ Мечта за връщане”, „ Някога”, „ Небето е студено”, „ Аз съзерцавах”, „ Пролет”, „ Ден”, „ Весели небеса”.

Share